КАКВО ОЗНАЧАВА АТАКАТА СРЕЩУ ИЗРАЕЛ ЗА ПАЗАРИТЕ
Този уикенд се наблюдаваше значителна ескалация на насилието, като изненадващите атаки от Газа отнеха живота на стотици хора, десетки пленници и хиляди ранени. Това обезпокоително развитие на събитията хвърли сянка върху продължаващите мирни преговори между Израел и Саудитска Арабия и повдигна въпроси относно възможността за тяхното продължаване. Въпреки че едно потенциално израелско-саудитско споразумение носи осезаеми и символични ползи, продължаващият хаос изглежда отрича самите основи на мирния процес, започнал през 1978 г. с благородната цел да освободи региона от оковите на постоянните конфликти и щети.
Външните елементи са силно засегнати от подобна ситуация. Например финансовите пазари се оказват принудени да отразяват тази нова вълна от насилие в динамиката на пазара и цените. Въпреки че икономическите страдания на бойните полета може да изглеждат неудачни, фактът си остава факт: пазарите дават приоритет на икономическото търсене по отношение на големи играчи като Иран, член на ОПЕК и основен производител на петрол, а не на територии като Израел (на 28-о място в класацията на Световната банка за БВП през 2022 г.) или Западния бряг и Газа (на 120-о място).
Участието на Иран в нападенията, както съобщава The Wall Street Journal, може да има значителни международни последици. По-конкретно, Съединените щати биха могли да обмислят затягане на съществуващите санкции, наложени върху иранския износ. Според анализатори на Goldman Sachs тенденциите преди нападението, които предполагат деескалация на напрежението в региона, са допринесли положително за производството на петрол в Иран, което е отбелязало увеличение с близо половин милион барела на ден през предходната година. Вземайки предвид тези показатели, те изчисляват, че дневен спад от 100 000 барела в иранското производство би могъл да повиши цените на суровия петрол тип "Брент" с малко над 1 долар за барел.
Въпреки това вероятността за действителен израелско-ирански конфликт засега изглежда малка, като се има предвид ограниченото участие на ливанската Хизбула и географските ограничения, които не биха позволили на Израел да започне инвазия през Йордания и Ирак или през Саудитска Арабия. При сегашното състояние на нещата възможността войски от двете държави да влязат във фронтална ракетна битка е по-скоро далечна.
Съществуват опасения относно ефективността на израелската защита "Железен купол", ако тя не може да прехваща ракетите на Хамас, което води до спекулации за това какво потенциално може да постигне усъвършенстваната артилерия на Иран. Според оценка на Дан Аламариу, главен глобален стратег в Alpine Macro, базирана в Монреал фирма за инвестиционни проучвания, израелска атака срещу ядрените съоръжения на Иран би имала 20% вероятност да предизвика скок на цените на петрола над 150 долара за барел.
Противно на цялата шумотевица около страшните прогнози, Марко Папич, главен стратег в Clocktower Group, представя различно мнение. С помощта на графика той илюстрира, че промените в цените на петрола по време на големите израелско-палестински конфликти през XXI век са останали по същество непроменени. Той приема, че събитията в региона на Леванта като цяло нямат значително външно въздействие, въпреки че признава възможността за промяна.
Макар че този възглед се ограничава до този век и пренебрегва такива важни случаи като войната Йом Кипур преди 50 години, от решаващо значение е да се отбележат съществените многогодишни финансови промени, настъпили след панарабското нападение срещу Израел. През следващите седем години цените на петрола се повишиха от 5 на 50 долара, лихвените проценти нараснаха от 6,5 на 18 %, а цената на златото рязко се повиши от 42 на 875 долара. За сравнение обаче акциите успяха да намерят стабилна почва през първата година, която беше изпълнена с колебания.
Предвид нарастващото напрежение и нестабилността си струва да се обмисли възможността тези събития да бъдат положителен катализатор за акциите. Колкото и малко вероятно да изглежда, това събитие има потенциала да спре или дори да обърне дълбокия спад на облигациите през следващите няколко месеца.
Незабавните реакции на тези събития бяха бързи и значителни: израелските акции отбелязаха рязък спад, цените на петрола (CL00, 3,45%) отбелязаха рязко повишение, фючърсите на съкровищни облигации (TY00, 0,35%) се повишиха, докато паричният пазар беше затворен за Деня на Колумб, златото (GC00, 0,98%) отбеляза повишение, а фючърсите на акции (ES00, -0,63%; NQ00, -0,81%) отбелязаха спад. Цените на петрола обаче вече започнаха да отстъпват от високите си стойности.